Анимираните картинки – започвам да пиша за тях водена от противоречиви чувства. Нетът изобилства с такива, те са едни от най-примамливите файлове - истински, забавни, бликащи от живот. Естествено е желанието човек да ги има, а и да се похвали пред приятели и непознати. Няма нищо лошо във вкуса към пъстротата на живота и красотата, но кой как се възползва от това? Едни съхраняват тези картинки на компютъра си и понякога изпращат на приятели или поставят на подходящо място във форуми, теми, страници. Де да бяха, обаче, всички потребители на мрежата такива! В последно време се навъдиха доста от другият тип - просто минават и записват най-красивото от дадени сайтове, а после го поставят в блога, профила или собствения си сайт с надписа „МОИТЕ КАРТИНКИ”! Как ще са твои, бе НЕуважаема?! Ти колко картини си нарисувала през живота си? Можеш ли да напишеш анимирано името си, че да се хвалиш и с богата колекция от анимирани картинки? Това не са колекции, а може и да са... Толкова, колкото са колекции крадените от джебчията вещи и пари!

Да не говоим за случаите, в които е записана цяла голяма празнична категория и публикувана в подобен тип сайт за картички и поздрави. Е, ще се постараем да изненадаме тези госпоЙци със съдебни забавления.

Не е престъпление, уважаеми потребители, да се притежават и ползват файлове, които са създадени от друг. Но такива файлове са интелектуална собственост на създателя си. Коректността, а и законът изискват, когато човек ги публикува в собственото си пространство, да опише чии са. Това правило би било добре да се спазва не само заради страха от вероятни съдебни дела или разправии. Има и друг един момент. Аз самата анимирам ежедневно, макар и нескромно да звучи, мога да кажа, че огромна част от картините ми са влезли в търсачките. Каква е разликата, обаче, в анимираните ми картинки от преди години и сега? Преди рисувах и просто качвах в сайта. Сега е различно. Преди да кача дадена картинка или картичка, задължително поставям името на сайта или някакъв подпис. Гадно ми е, вярвайте! Правя го против волята си и чувството за естетика. Едно от нещата, които не понасям, е да видя красива картина накичена с адреси, лого, подписи ... Но при сегашните обстоятелства на изобилстващи социални мрежи, които не правят нищо друго, освен да предоставят свободно пространство, а хората пък да се възползват от него къде с идея, къде безидейно, просто да покажат неща, които някой вече е създал .... Ами, няма начин, така ще е! Авторите - сами и противно на вкуса си, ще грозим твренията си с надписи. Посетителю, ако си любител на красивото, независимо дали е музика, статия, поезия или картини, то точно ти би могъл да подпомогнеш авторите в стремежа им към творчество. Ако си наясно, че дадена програма, картина, музика или какъвто и да е файл надали е създаден от човека, който го е "пейстнал" (копирал) със заглавието „МОИТЕ...” , ти просто напиши отдолу едно кратичко изречение – „Да, твоите кражби!”. Направи го, за да ползваш чисти клипове, красиви картини, хубава авторска музика!

P.S. Бях много остра в изказването си, вероятно съм обидила някого, но според мен така е най-добре, човек да казва нещата с истинските им имена. Може би прави впечатление, че част от острите изрази са в женски род. Не е случайно. По мои наблюдения жените са тези, които най-често се изкушават да си присвояват картини. Сигурно има и мъже, но аз лично не съм засичала такива.